10.11.2011 г., 10:49

Приказка

1.4K 0 25

ПРИКАЗКА

 

Направи го, така, с реверанс!

Изрови ми на лятото корена.

Подари ми последния танц.

В целофан опаковай и спомена.

 

Тъй ще бъде платено и пито.

Чуй, оркестърът свири фалшиво.

Пепеляшка не съм ти и нито

стайна Палечка в цвете красиво.

 

Как позна? Аз съм дънна русалка...

С водорасли заплитам нов шал.

Русокоса не съм, нито малка.

И отсъствам от всеки твой бал.

 

В листопади, илюзии цветни

избледня тази приказка моя.

Наведи се! Сега ще заметна

невъзможния принц. Шалът? – Твой е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...