Nov 10, 2011, 10:49 AM

Приказка

  Poetry » Love
1.4K 0 25

ПРИКАЗКА

 

Направи го, така, с реверанс!

Изрови ми на лятото корена.

Подари ми последния танц.

В целофан опаковай и спомена.

 

Тъй ще бъде платено и пито.

Чуй, оркестърът свири фалшиво.

Пепеляшка не съм ти и нито

стайна Палечка в цвете красиво.

 

Как позна? Аз съм дънна русалка...

С водорасли заплитам нов шал.

Русокоса не съм, нито малка.

И отсъствам от всеки твой бал.

 

В листопади, илюзии цветни

избледня тази приказка моя.

Наведи се! Сега ще заметна

невъзможния принц. Шалът? – Твой е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...