Приказка
ПРИКАЗКА
Ще ме усетиш... Ще стопя мъглата
и сянката ми с трепет ще те вика,
по вятъра целувка ще ти пратя,
ще чуеш името ми, много тихо...
И търсейки за чувствата ти ключа,
през огъня от болка ще премина,
най-скритите ти тайни ще науча,
заравяни в душата ти с години.
Магия нежна аз ще ти направя,
стрелките ще ти шепнат „Има време!”,
към твоето сърце път ще проправям
със стъпки, от Луната озарени...
Като русалка ще те оплета
с коси от злато и очи греховни,
ще се разлееш... ще те събера,
шептяща с устни стихове любовни.
Със пръстите си леко ще докосвам
на твоята душевност всички струни,
и с дъх от нежност ще те омагьосам,
вълшебно ще е всичко помежду ни...
Леда по теб с любов ще размразявам,
ще взема от дъгата цветовете,
със слънчеви лъчи ще оцветявам
мòстовете по пътя към Сърцето...
Ще ти разказвам приказки без край...
Ще бъда твоята Шехерезада.
И Ада ще превърна в земен Рай.
Ще срутя всяка каменна преграда...
Ще ме усетиш... Като полъх чист.
За теб дойдох и няма да си тръгна!
Прелиствам бавно всеки следващ лист...
Започвам своята приказка тепърва...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
