Mar 27, 2012, 5:58 AM

Приказка 

  Poetry
627 0 7

ПРИКАЗКА

Ще ме усетиш... Ще стопя мъглата
и сянката ми с трепет ще те вика,
по вятъра целувка ще ти пратя,
ще чуеш името ми, много тихо...

И търсейки за чувствата ти ключа,
през огъня от болка ще премина,
най-скритите ти тайни ще науча,
заравяни в душата ти с години.

Магия нежна аз ще ти направя,
стрелките ще ти шепнат „Има време!”,
към твоето сърце път ще проправям
със стъпки, от Луната озарени...

Като русалка ще те оплета
с коси от злато и очи греховни,
ще се разлееш... ще те събера,
шептяща с устни стихове любовни.

Със пръстите си леко ще докосвам
на твоята душевност всички струни,
и с дъх от нежност ще те омагьосам,
вълшебно ще е всичко помежду ни...

Леда по теб с любов ще размразявам,
ще взема от дъгата цветовете,
със слънчеви лъчи ще оцветявам
мòстовете по пътя към Сърцето...

Ще ти разказвам приказки без край...
Ще бъда твоята Шехерезада.
И Ада ще превърна в земен Рай.
Ще срутя всяка каменна преграда...

Ще ме усетиш... Като полъх чист.
За теб дойдох и няма да си тръгна!
Прелиствам бавно всеки следващ лист...
Започвам своята приказка тепърва...

Павлина Соколова

 


© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??