4.02.2012 г., 1:34 ч.

Приказка 

  Поезия » Любовна
839 0 2

Не се завръщай, никога, недей.

Недей се спира, морен и самотен,

не винаги, след зима идва пролет

а и да дойде, носи зимни нотки.

 

И спомен за премръзнало сърце,

ръце, държащи няколко кибрита,

с поглед на разплакано дете,

пред къщичка от захар и бисквити.

 

Не го храни, това е илюзорно

и после всичко ще се скрие,

ще му оставиш тишина,

заблудата, че те е имало.

 

Навярно имаш стъкълце в окото

или пък си роден да правиш зима.

Не се завръщай, никога, недей,

крилете ти са от коприва.

© Ния Никол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??