Приказка
1K
0
2
Не се завръщай, никога, недей.
Недей се спира, морен и самотен,
не винаги, след зима идва пролет
а и да дойде, носи зимни нотки.
И спомен за премръзнало сърце,
ръце, държащи няколко кибрита,
с поглед на разплакано дете,
пред къщичка от захар и бисквити.
Не го храни, това е илюзорно
и после всичко ще се скрие,
ще му оставиш тишина,
заблудата, че те е имало.
Навярно имаш стъкълце в окото
или пък си роден да правиш зима.
Не се завръщай, никога, недей,
крилете ти са от коприва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ния Никол Всички права запазени
