Feb 4, 2012, 1:34 AM

Приказка 

  Poetry » Love
851 0 2

Не се завръщай, никога, недей.

Недей се спира, морен и самотен,

не винаги, след зима идва пролет

а и да дойде, носи зимни нотки.

 

И спомен за премръзнало сърце,

ръце, държащи няколко кибрита,

с поглед на разплакано дете,

пред къщичка от захар и бисквити.

 

Не го храни, това е илюзорно

и после всичко ще се скрие,

ще му оставиш тишина,

заблудата, че те е имало.

 

Навярно имаш стъкълце в окото

или пък си роден да правиш зима.

Не се завръщай, никога, недей,

крилете ти са от коприва.

© Ния Никол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??