Приказка
1K
0
2
Не се завръщай, никога, недей.
Недей се спира, морен и самотен,
не винаги, след зима идва пролет
а и да дойде, носи зимни нотки.
И спомен за премръзнало сърце,
ръце, държащи няколко кибрита,
с поглед на разплакано дете,
пред къщичка от захар и бисквити.
Не го храни, това е илюзорно
и после всичко ще се скрие,
ще му оставиш тишина,
заблудата, че те е имало.
Навярно имаш стъкълце в окото
или пък си роден да правиш зима.
Не се завръщай, никога, недей,
крилете ти са от коприва.
© Ния Никол All rights reserved.
