Приказка
Приказка
Посрещнах те с усмивка бяла,
изтрила скришом малката сълза,
отронена едвам, тя цялата блестяла
със своя несравнима красота.
Така денят в очакване отмина,
с ръка, отворена за теб,
и тази нощ покой не ще постигна,
постелята студена е, щом няма те до мен.
Трудно е така да те обичам
и с всяка фибра тялото ми да трепти,
с тъмата нощна по малко да умирам,
жадувайки целувката ти да ме възроди.
Във приказка да бях живяла,
да знам, че краят е щастлив,
но в реалността феята добра я няма,
а изходът е съвсем непредвидим.
Така в една-единствена сълза
съм скрила нашата любов сега,
на нея оставям да разкаже
историята на една влюбена жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Дражева Всички права запазени
