Приказка

Посрещнах те с усмивка бяла,

изтрила скришом малката сълза,

отронена едвам, тя цялата блестяла

със своя несравнима красота.

Така денят в очакване отмина,

с ръка, отворена за теб,

и тази нощ покой не ще постигна,

постелята студена е, щом няма те до мен.

Трудно е така да те обичам

и с всяка фибра тялото ми да трепти,

с тъмата нощна по малко да умирам,

жадувайки целувката ти да ме възроди.

Във приказка да бях живяла,

да знам, че краят е щастлив,

но в реалността феята добра я няма,

а изходът е съвсем непредвидим.

Така в една-единствена сълза

съм скрила нашата любов сега,

на нея оставям да разкаже

историята на една влюбена жена.