Приказка
Приказка
Посрещнах те с усмивка бяла,
изтрила скришом малката сълза,
отронена едвам, тя цялата блестяла
със своя несравнима красота.
Така денят в очакване отмина,
с ръка, отворена за теб,
и тази нощ покой не ще постигна,
постелята студена е, щом няма те до мен.
Трудно е така да те обичам
и с всяка фибра тялото ми да трепти,
с тъмата нощна по малко да умирам,
жадувайки целувката ти да ме възроди.
Във приказка да бях живяла,
да знам, че краят е щастлив,
но в реалността феята добра я няма,
а изходът е съвсем непредвидим.
Така в една-единствена сълза
съм скрила нашата любов сега,
на нея оставям да разкаже
историята на една влюбена жена.
© Анелия Дражева All rights reserved.
