22.12.2014 г., 13:50

Приказка

721 0 0

Беше есен мрачна и дъждовна.

Септемврийски тъжен ден.

Ти дойде в живота ми със буря

и неканен връхлетя над мен.

 

Всичко беше сиво и мъгливо.

Дъжд и прах, и купища тъга.

Слънцето се скрило зад завеса,

не играе ролята една.

 

Ала после всичко заблестява -

музика, ефекти, светлина.

Сивото си тръгва, заминава

и превръща се в слънчева игра.

 

Беше есен - светла и щастлива.

Слънце, смях и купища цветя.

Аз във бална рокля - бяла.

Ти до мен държиш ме за ръка.

 

Тази есен толкова щастлива

беше тъжна и сама.

Но аз повярвах в светлината

и превърнах се в принцесата една.

 

Твоята принцеса в бална рокля

с цвете в своите коси.

Която много те обича,

а ти си принцът на нейните мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...