Беше есен мрачна и дъждовна.

Септемврийски тъжен ден.

Ти дойде в живота ми със буря

и неканен връхлетя над мен.

Всичко беше сиво и мъгливо.

Дъжд и прах, и купища тъга.

Слънцето се скрило зад завеса,

не играе ролята една.

Ала после всичко заблестява -

музика, ефекти, светлина.

Сивото си тръгва, заминава

и превръща се в слънчева игра.

Беше есен - светла и щастлива.

Слънце, смях и купища цветя.

Аз във бална рокля - бяла.

Ти до мен държиш ме за ръка.

Тази есен толкова щастлива

беше тъжна и сама.

Но аз повярвах в светлината

и превърнах се в принцесата една.

Твоята принцеса в бална рокля

с цвете в своите коси.

Която много те обича,

а ти си принцът на нейните мечти.