22 дек. 2014 г., 13:50

Приказка

723 0 0

Беше есен мрачна и дъждовна.

Септемврийски тъжен ден.

Ти дойде в живота ми със буря

и неканен връхлетя над мен.

 

Всичко беше сиво и мъгливо.

Дъжд и прах, и купища тъга.

Слънцето се скрило зад завеса,

не играе ролята една.

 

Ала после всичко заблестява -

музика, ефекти, светлина.

Сивото си тръгва, заминава

и превръща се в слънчева игра.

 

Беше есен - светла и щастлива.

Слънце, смях и купища цветя.

Аз във бална рокля - бяла.

Ти до мен държиш ме за ръка.

 

Тази есен толкова щастлива

беше тъжна и сама.

Но аз повярвах в светлината

и превърнах се в принцесата една.

 

Твоята принцеса в бална рокля

с цвете в своите коси.

Която много те обича,

а ти си принцът на нейните мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...