приказка
Приказка
Ти първо идваш, после си отиваш.
Кажи поне веднъж "ела"
и престани да загърбваш
оставена от мен следа.
Ти първо идваш. Плахо сядаш.
Поглеждаш в моите очи.
И там откриваш много мъка,
стаила дъх до старини.
А после тръгваш, без дори
и дума да продумат твоите устни.
Забравяш, колко се борú,
за да не бъдат твойте длани пусти.
А после пак се появяваш,
и вземеш мойте длани в своите,
и тръгнем двама с теб в усоите,
където с часове се застояваш.
И после всичко се повтаря,
потретва се... и се забравя.
Единствена аз помня всичко,
разказвам на децата си сега
за тебе ти, мой мили "чичко",
каква бе нашата съдба.
19.03.1991 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йовка Петкова Всички права запазени
