29.06.2008 г., 19:09 ч.

приказка 

  Поезия » Любовна
961 0 2
 

Приказка

 

Ти първо идваш, после си отиваш.

Кажи поне веднъж "ела"

и престани да загърбваш

оставена от мен следа.

 

Ти първо идваш. Плахо сядаш.

Поглеждаш в моите очи.

И там откриваш много мъка,

стаила дъх до старини.

 

А после тръгваш, без дори

и дума да продумат твоите устни.

Забравяш, колко се борú,

за да не бъдат твойте длани пусти.

 

А после пак се появяваш,

и вземеш мойте длани в своите,

и тръгнем двама с теб в усоите,

където с часове се застояваш.

 

И после всичко се повтаря,

потретва се... и се забравя.

 

Единствена аз помня всичко,

разказвам на децата си сега

за тебе ти, мой мили "чичко",

каква бе нашата съдба.

 

19.03.1991 г.

© Йовка Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??