приказка
Приказка
Ти първо идваш, после си отиваш.
Кажи поне веднъж "ела"
и престани да загърбваш
оставена от мен следа.
Ти първо идваш. Плахо сядаш.
Поглеждаш в моите очи.
И там откриваш много мъка,
стаила дъх до старини.
А после тръгваш, без дори
и дума да продумат твоите устни.
Забравяш, колко се борú,
за да не бъдат твойте длани пусти.
А после пак се появяваш,
и вземеш мойте длани в своите,
и тръгнем двама с теб в усоите,
където с часове се застояваш.
И после всичко се повтаря,
потретва се... и се забравя.
Единствена аз помня всичко,
разказвам на децата си сега
за тебе ти, мой мили "чичко",
каква бе нашата съдба.
19.03.1991 г.
© Йовка Петкова All rights reserved.
