Приказка
Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич,
младежът свикнал на нещастие,
той носел снимката ѝ в джобът си,
под който имало сърце на части.
А тя е толкова, прекрасно-хубава!
С душа прозрачна. Чистота.
И юношата бледен влюбил се.
Захвърлил всичката си суета.
Тогава станало такова чудо!
За миг дори не се поколебал.
-Обичам първият си миг на лудост,
във който погледът ми се е спрял!
-О, да! Във Вас, безотговорно влюбен,
отново чувствам, че живея.
-Не казвайте, че пак изгубен,
аз сбърках ли, че Ви намерих?
-Със таз' сериозност на лицето,
не ми приличате на лунатик.
Аз крехко съм и нежно цвете,
но действам като наркотик!
И после станало така горещо!
Прегръдка и целувка. Два копнежа.
Светът във миг се сгънал в нежност.
И мракът светнал със надежда.
Това е приказката мила моя!
Момчето - Аз, а Ти - момичето.
В една любов сме два героя,
родени само, за да се обичаме!..
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
