Ела, седни да ти разкажа приказка, 
в която имало едно момче. 
Било тъй, влюбено! Направо истински. 
В момиче с бисерно сърце. 
Не сещал никога такава обич, 
младежът свикнал на нещастие, 
той носел снимката ѝ в джобът си, 
под който имало сърце на части. 
А тя е толкова, прекрасно-хубава! 
С душа прозрачна. Чистота. 
И юношата бледен влюбил се. 
Захвърлил всичката си суета. 
Тогава станало такова чудо! 
За миг дори не се поколебал. 
-Обичам първият си миг на лудост, 
във който погледът ми се е спрял! 
-О, да! Във Вас, безотговорно влюбен, 
отново чувствам, че живея. 
-Не казвайте, че пак изгубен, 
аз сбърках ли, че Ви намерих? 

-Със таз' сериозност на лицето, 
не ми приличате на лунатик. 
Аз крехко съм и нежно цвете, 
но действам като наркотик! 
И после станало така горещо! 
Прегръдка и целувка. Два копнежа. 
Светът във миг се сгънал в нежност. 
И мракът светнал със надежда. 
Това е приказката мила моя! 
Момчето - Аз, а Ти - момичето. 
В една любов сме два героя, 
родени само, за да се обичаме!..

Стихопат.