ПРИКАЗКА
Прости, че ровя в кофите за смет,
не съм аз скитник, всъщност съм поет...
На дъното им търся да открия
блясък от изхвърлена магия.
Знам. В салфетка ще е тя увита,
в купа с боклуци някъде зарита,
в очакване да блесне светлина
и някой да посегне със ръка
да я развие, после като птица
да я целува с влажните зеници,
когато в полета си окрилена
тя ще омая цялата Вселена.
Защо ме гледаш някак със безверие?
Не вярваш ли в красивото поверие,
че в кофа някъде за смет се крие
копнежа ни за истинска магия?
Кой ще я намери - все едно.
Дано да бъде със сърце добро
и свитата салфетка да развие,
затвора и, навеки да разбие...
Не съм аз скитник, всъщност съм поет...
Ще ги преровя кофите за смет...
не съм аз скитник, всъщност съм поет...
На дъното им търся да открия
блясък от изхвърлена магия.
Знам. В салфетка ще е тя увита,
в купа с боклуци някъде зарита,
в очакване да блесне светлина
и някой да посегне със ръка
да я развие, после като птица
да я целува с влажните зеници,
когато в полета си окрилена
тя ще омая цялата Вселена.
Защо ме гледаш някак със безверие?
Не вярваш ли в красивото поверие,
че в кофа някъде за смет се крие
копнежа ни за истинска магия?
Кой ще я намери - все едно.
Дано да бъде със сърце добро
и свитата салфетка да развие,
затвора и, навеки да разбие...
Не съм аз скитник, всъщност съм поет...
Ще ги преровя кофите за смет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
