10 июл. 2007 г., 16:24

ПРИКАЗКА 

  Поэзия
650 0 12
Прости, че ровя в кофите за смет,
не съм аз скитник, всъщност съм поет...
На дъното им търся да открия
блясък от изхвърлена магия.
Знам. В салфетка ще е тя увита,
в купа с боклуци някъде зарита,
в очакване да блесне светлина
и някой да посегне със ръка
да я развие, после като птица
да я целува с влажните зеници,
когато в полета си окрилена
тя ще омая цялата Вселена.
Защо ме гледаш някак със безверие?
Не вярваш ли в красивото поверие,
че в кофа някъде за смет се крие
копнежа ни за истинска магия?
Кой ще я намери - все едно.
Дано да бъде със сърце добро
и свитата салфетка да развие,
затвора и, навеки да разбие...
Не съм аз скитник, всъщност съм поет...
Ще ги преровя кофите за смет...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??