Jul 10, 2007, 4:24 PM

ПРИКАЗКА

Poetry

802 0 12

Прости, че ровя в кофите за смет,
не съм аз скитник, всъщност съм поет...
На дъното им търся да открия
блясък от изхвърлена магия.
Знам. В салфетка ще е тя увита,
в купа с боклуци някъде зарита,
в очакване да блесне светлина
и някой да посегне със ръка
да я развие, после като птица
да я целува с влажните зеници,
когато в полета си окрилена
тя ще омая цялата Вселена.
Защо ме гледаш някак със безверие?
Не вярваш ли в красивото поверие,
че в кофа някъде за смет се крие
копнежа ни за истинска магия?
Кой ще я намери - все едно.
Дано да бъде със сърце добро
и свитата салфетка да развие,
затвора и, навеки да разбие...
Не съм аз скитник, всъщност съм поет...
Ще ги преровя кофите за смет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Бездънна е кофата ти, Вальо, много магия има в нея.

2007-07-13T14:02:33+03:00
merigold (Мери)

Ех поете, нали знаеш, че чудесата спохождат тези, които вярват в тях!Дерзай, дори и щастието ти да бъде в една кофа за смет!

2007-07-11T15:30:23+03:00
ria (Гергана Иванова)

Интересно кой глупак е изхвърлил магията?А ти продължавай да ровиш и да вярваш в чудеса...

2007-07-11T09:48:13+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Поет си! Всъщност... Хенри

2007-07-11T03:47:37+03:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Интересна идея и чудесно изпълнение! БРАВО,Вальо!

2007-07-10T19:34:32+03:00