Приказка
Приказка
Някога исках в приказка да живея,
да бъда принцеса със златни коси.
Някога исках дворец свой да имам,
а храбрият принц сърцето да плени.
Някога исках на морското дъно
да бъда кралица на сребърен трон.
Някога исках самотна да бъда,
за да дойде принцът на белия кон.
Сега не съм баронеса, принцеса,
не съм графиня дори,
но мои са небето, морето
щом тебе си имам, нали?
Сега знам, че мое е утрото.
когато се будиш до мен.
Мои са звездите, луната и слънцето
щом влезеш в съня ми блажен.
Не ми трябват градини, палати,
не ми трябват дори златни коси,
щом имам парченце от космоса,
щом имам тебе, нали?!
04.07.09
На мечо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никоя Всички права запазени
