28.05.2008 г., 6:07

Приказка

894 0 0
 

Приказка

 

Танцувахме самба

на самотен остров...

Морето те беше изплюло.

Ти отчаяно викаше някакво момиче,

но на нея и харесваше

да бъде сестра на вълните.

Нежният бриз

ме доведе при тебе.

Не те попитах нищо -

очите ти без глас говореха.

Някъде свиреше самба...

Сграбчих те обезумяла

и те понесох

във вихъра на танца.

Зави ти се свят

и ти забрави

за твоето момиче.

Цяла вечност

бях очаквала мига,

във който те поех...

Ти пореше плътта ми

във ритъма на самбата

и без да осъзнаваш,

ставаше част от мен.

Ние бяхме едно...

 

Затворих очите си

и отново ги отворих...

Във стаята ми свиреше самба.

Представих си нашия остров -

ние танцувахме самба.

Може би не сънувах...

 

                                              03.07.1994 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...