18.12.2008 г., 7:09

Приказка

907 0 1
 

Приказка

 

Върви си момъкът напет -

нахлупил настрана каскет.

Насреща си видял мома -

чудно хубава, но зла.

 

Поспрял се, шапката свалил -

тихо казал поздрав мил.

Тя извърнала глава -

поглед впила настрана.

 

Не разбрала в миг момата,

че е срещнала съдбата -

затуй останала САМА ...

чак до края на света.

 

Чуй таз приказка и ти -

и добре я разбери.

В живота всичко се върти

и без  теб ще продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога наистина не разбираме, че сме срещнали съдбата за съжаление

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...