18 дек. 2008 г., 07:09

Приказка 

  Поэзия » Философская
614 0 1
 

Приказка

 

Върви си момъкът напет -

нахлупил настрана каскет.

Насреща си видял мома -

чудно хубава, но зла.

 

Поспрял се, шапката свалил -

тихо казал поздрав мил.

Тя извърнала глава -

поглед впила настрана.

 

Не разбрала в миг момата,

че е срещнала съдбата -

затуй останала САМА ...

чак до края на света.

 

Чуй таз приказка и ти -

и добре я разбери.

В живота всичко се върти

и без  теб ще продължи.

© Гергана Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога наистина не разбираме, че сме срещнали съдбата за съжаление
Предложения
: ??:??