Dec 18, 2008, 7:09 AM

Приказка

910 0 1
 

Приказка

 

Върви си момъкът напет -

нахлупил настрана каскет.

Насреща си видял мома -

чудно хубава, но зла.

 

Поспрял се, шапката свалил -

тихо казал поздрав мил.

Тя извърнала глава -

поглед впила настрана.

 

Не разбрала в миг момата,

че е срещнала съдбата -

затуй останала САМА ...

чак до края на света.

 

Чуй таз приказка и ти -

и добре я разбери.

В живота всичко се върти

и без  теб ще продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога наистина не разбираме, че сме срещнали съдбата за съжаление

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...