Dec 18, 2008, 7:09 AM

Приказка

908 0 1
 

Приказка

 

Върви си момъкът напет -

нахлупил настрана каскет.

Насреща си видял мома -

чудно хубава, но зла.

 

Поспрял се, шапката свалил -

тихо казал поздрав мил.

Тя извърнала глава -

поглед впила настрана.

 

Не разбрала в миг момата,

че е срещнала съдбата -

затуй останала САМА ...

чак до края на света.

 

Чуй таз приказка и ти -

и добре я разбери.

В живота всичко се върти

и без  теб ще продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога наистина не разбираме, че сме срещнали съдбата за съжаление

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...