Познаваш ли, ме да ти кажа, 
не искаш ли, да ти разкажа,
за нея - приказка една,
за нея - как се подигра.

И азбуката той започва,
наум брои... едно, две, три...
Не, няма да призная:
щом искаш - казвай и пиши!

Добре! Но само не прекъсвай
и бавно затвори очи,
отвориш ли ги ще избяга,
със нея тя ще отлети!

Така! Сега сме само аз и ти!
Вървим по облаците бели,
за кой ли път от студ примрели!
Не спираш ти, не спирам аз.
Красиво е и ний мечтаем
да станем някога си хора,
да слезем долу на земята,
да бягам боса по тревата
и уморени да притихнем,
когато падне тъмнината.
Роса по устните ми пада,
и пиеш с изгрева наслада.

Ти тук ли си, за да ти кажа,
че приказката продължава.
Недей, недей се натъжава!
Романтика е твойта сага.
Познал си в нея образ мил.
Видял си облак и омраза.
Поискал си като човек,
да правиш техните неща
и тръгваш рано сутринта
към бездната на любовта.

Броиш: едно, две, три...
на четири се спри!
Познавам те, ей, искаш ли ме ти!?

Заспиваш бавно, знам, така е.
Пак търсиш спомените стари.
Къде е тя, къде е той,
къде е облачето бяло?

Дали зарасна твойта рана?
Дали простила си ми ти?
Тя, приказката, е за двама.
И много, много ги боли!
А буквичката е една,
познай, читателю, коя е?
Единствена е само тя!