Приказка/с незавършен край/

                      Приказка за една русалка

                       /с незавършен край/

Преди много години сред необятната морска шир

живяла нежна русалка, която си играела безспир.

Гмуркала се в дълбините, веселила се с делфини,

правила си огърлици от перли и морски раковини...

Един ден небето посивяло...Извил се страхотен ураган,

в далечината съзряла бедстващ кораб в бурния океан.

Заливали го вълните една след друга с невероятна мощ,

не след дълго за част от екипажа настъпила... вечна нощ.

Колебанието й било кратко. Храбро гмурнала се в миг

към един удавник, който надавал тих, сподавен вик.

Обгърнала го нежно със ръце. Извела го до спасителния бряг.

Но нещо непознато трепнало в нея: поискала да го види пак.

И чудила се какво е станало – нещо странно завладявало сърцето...

Гледала света различно...По´ друго  й се струвало дори небето.

Защо ли слънцето било станало сякаш по-красиво? Океанът – нов?

Дали пък не е онова чувство, което хората назовавали  “любов?”

Не знаела какво е, но била щастлива: с тръпка  непозната.

Не спяла вече нощем. Чувствала се въодушевена и крилата...

Решила с малко страх да се отбие при странника веднъж,

било й  любопитно да си поприказва с този хубав мъж...

Приближила се до острова пустинен и отдалече, крадешком –

гледала как  прави от корабни останки свой приличен дом...

Отново усетила непознатото отвътре: бил снажен и красив.

Погледът му ведър омагьосвал…Пеел песен с глас звънлив...

По случайност или пък – съдба, поглед към нея той отправил:

онемял за миг очарован, възхитен. Знак да дойде й направил... 

Приближила се сковано – сякаш вдървена била нейната опашка...

Тръгнал  към нея с походката си стегната, бодра и моряшка.

Разменили си по няколко думи любезни, нежни и сърдечни,

а после дълго говорили си за нещата от живота – простички и вечни...

Океанът бил тих и ласкав...Нощ паднала...Били пленителни звездите...

Нещо ново и вълнуващо се раждало...Плът и кръв придобивали мечтите...

Вълшебство, страст и огън възпламенявали душите. Бездиханност... Топлина...

За първи път тя опознала красотата... Почувствала се ...почти истинска жена!

...................................................................................................................................

Това е в общи линии приказката кратка, поучителна и с елемент вълшебен...

Приемете предизвикателството – допишете я с края, както ви хареса и

                                                                                          сметнете, че е

                                                                                                       потребен! 

София