Приказка в бледи стихове
В царство приказно – чудесно,
някъде накрая на света,
лъчезарно и сърдечно
трепетно сияе любовта.
Там зад хребети далечни,
де захожда уморен денят,
в синкави простори светли
тържествува, носи се духът...
Ангелите лекокрили
стрелкат се безгрижно и летят.
В полет шумни – закачливи
весело подвикват се и зоват.
Там принцесата красива
във очакване на любовта,
разпиляла златна свила,
грее в нежно мека светлина.
И придворни пощурели,
в прилив на душевна топлина,
припкат луди – подивели
в шемета на вихрена игра...
В царството на вечна младост
и на непреходна красота
грее и сияе в радост
чиста – непорочна любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
