ПРИКАЗКА ВТОРА-този път с безметежен край
Имало нявга,
през девет сайта в десети ,
една принцеса малка.
Веднъж излязла на разходка
в гората близо до двореца
и изведнъж намерила находка,
езерце с най-чистата водица!
Протегнала се, искала да пие,
но огледалния й образ заговорил:
-Ти не бързай, сестро!
-Първо се огледай във моята водица
и ако промени виждаш в красивия ти лик,
значи готова си за подвига велик…..
-Какво ли пък ще е това ?-
запитала се честно тя-
-дали не е магия бяла,
или пък черна, опустяла…
И тъкмо тръгвала горката
потънала във размишления,
не щеш ли скочил върху лилия,
жабок зелен с езиче пеперлия:
-Добра среща, красота неземна!
Разреши ми скъпа в душата да погледна!
И да и кажа…...Свидно ми е! Мъка…
тежи във теб като богиня седморъка…
Не дава мира със себеотрицание!
Сърцето ти изпраща във изгнание!
Но аз измислил съм за теб спасение!
Целуни мен, грозния жабок
и моят цвят ще грейне във очите ти,
като нюанс закрилящ дните ти,
като закрилящ лъч за утрото,
като изгряваща луна за вечерта
и като неспокоен полъх нощен
със дъх на свежа мараня…
Целунала принцесата жабока
и той изчезнал надълбоко,
но с нея случило се нещо,
затоплила се до горещо,
разтворила ръце и се понесла……
Жар птица !
На царството новата царица!
...........................
Като орлица е грижовна и до днес
за царството си откровено,
миротворно и успокояващо,
талантливо, запленяващо!
Кръжи високо и ни гледа,
като феникса ни отразява
в зеления нюанс на ириса
и в изгрева и бъдещето,
за всички безрезервно,
непоколебимо се раздава!
ЧАР…….29.10.06......03.11.06
през девет сайта в десети ,
една принцеса малка.
Веднъж излязла на разходка
в гората близо до двореца
и изведнъж намерила находка,
езерце с най-чистата водица!
Протегнала се, искала да пие,
но огледалния й образ заговорил:
-Ти не бързай, сестро!
-Първо се огледай във моята водица
и ако промени виждаш в красивия ти лик,
значи готова си за подвига велик…..
-Какво ли пък ще е това ?-
запитала се честно тя-
-дали не е магия бяла,
или пък черна, опустяла…
И тъкмо тръгвала горката
потънала във размишления,
не щеш ли скочил върху лилия,
жабок зелен с езиче пеперлия:
-Добра среща, красота неземна!
Разреши ми скъпа в душата да погледна!
И да и кажа…...Свидно ми е! Мъка…
тежи във теб като богиня седморъка…
Не дава мира със себеотрицание!
Сърцето ти изпраща във изгнание!
Но аз измислил съм за теб спасение!
Целуни мен, грозния жабок
и моят цвят ще грейне във очите ти,
като нюанс закрилящ дните ти,
като закрилящ лъч за утрото,
като изгряваща луна за вечерта
и като неспокоен полъх нощен
със дъх на свежа мараня…
Целунала принцесата жабока
и той изчезнал надълбоко,
но с нея случило се нещо,
затоплила се до горещо,
разтворила ръце и се понесла……
Жар птица !
На царството новата царица!
...........................
Като орлица е грижовна и до днес
за царството си откровено,
миротворно и успокояващо,
талантливо, запленяващо!
Кръжи високо и ни гледа,
като феникса ни отразява
в зеления нюанс на ириса
и в изгрева и бъдещето,
за всички безрезервно,
непоколебимо се раздава!
ЧАР…….29.10.06......03.11.06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
