Имало добри и красиви дни,

като хората били -

правели си злини.

След всяка лошотия,

настъпвала бъркотия.

И дълго време там

настъпва мрак голям.

Но мъчно се живее в тъмнина,

затова решили да има само светлина.

Да пазят добротата

и спокойствие в душата.

В миг дните се подредили и решили:

всеки ден да бъдат мили,

също така и търпеливи,

ако някой иска мрак,

да отива при нощта.

Така било ден-два.

Дните били мили, много обичливи.

но станало така,

че нямало дни, пълни с доброта.

Къде отишли всички?

При нощта, която чакала оправия,

че настъпила там бъркотия.

И дните разбрали,

че така  е устроен светът,

не могат да променят гнева.

Най-накрая денят станал

добър във мрака и

красив във светлината.