Имало добри и красиви дни,
като хората били -
правели си злини.
След всяка лошотия,
настъпвала бъркотия.
И дълго време там
настъпва мрак голям.
Но мъчно се живее в тъмнина,
затова решили да има само светлина.
Да пазят добротата
и спокойствие в душата.
В миг дните се подредили и решили:
всеки ден да бъдат мили,
също така и търпеливи,
ако някой иска мрак,
да отива при нощта.
Така било ден-два.
Дните били мили, много обичливи.
но станало така,
че нямало дни, пълни с доброта.
Къде отишли всички?
При нощта, която чакала оправия,
че настъпила там бъркотия.
И дните разбрали,
че така е устроен светът,
не могат да променят гнева.
Най-накрая денят станал
добър във мрака и
красив във светлината.
© Десислава Любенова Todos los derechos reservados