24.02.2015 г., 22:02

Приказка за гордата река

918 0 0

ПРИКАЗКА ЗА ГОРДАТА РЕКА

Върви си реката
ей тъй извива снага,
а слънчо я люби
като млада "мома"

С лъчите я гали,
със поглед следи,
а тя се усмихва,
тихо песен реди.

"Ах, колко съм бистра,
дълбока, студена вода.
Живот съм и сила,
аз съм горда река.

Поточе бях малко
от оназ' планина.
Днес притоци имам
и съм буйна река.

Откъдето минавам
напоявам нивя,
в морето се вливам,
аз съм горда река."

А вятърко чу я,
и поде песента,
до слънцето стигна
над гори и поля.

Погали я слънчо,
тя в миг заблестя,
любовта им безбрежна
ще роди чудеса.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...