Върви си реката
ей тъй извива снага,
а слънчо я люби
като млада "мома"
С лъчите я гали,
със поглед следи,
а тя се усмихва,
тихо песен реди.
"Ах, колко съм бистра,
дълбока, студена вода.
Живот съм и сила,
аз съм горда река.
Поточе бях малко
от оназ' планина.
Днес притоци имам
и съм буйна река.
Откъдето минавам
напоявам нивя,
в морето се вливам,
аз съм горда река."
А вятърко чу я,
и поде песента,
до слънцето стигна
над гори и поля.
Погали я слънчо,
тя в миг заблестя,
любовта им безбрежна
ще роди чудеса.
© Галя Николова Всички права запазени