Приказка за кучето, което пазеше овцете
Преди много години, или може би днес,
в един град живееше куче със свойте овце...
Кучето охранено, безмозъчно зави!
(Чакал ли? Вълк! Човек?!)
Лапите подви, доволно седна.
Стадото го гледаше с тъпизъм
и в тих възторг от лудостта.
Псето се услуша. Присви очи и скочи.
Замаха със опашка, помислило
че овчарят се прибира.
Стадото го гледаше с изправена глава.
Усмихнато!!!
В обора бяха влезли пеперуди.
Кучето не ги видя.
(то не бе зрящо за летежа)
Уригна се. Заспа.
И не усети
как една Овца избяга,
следвайки стремежа
на пеперудите за Свобода!!!
в един град живееше куче със свойте овце...
Кучето охранено, безмозъчно зави!
(Чакал ли? Вълк! Човек?!)
Лапите подви, доволно седна.
Стадото го гледаше с тъпизъм
и в тих възторг от лудостта.
Псето се услуша. Присви очи и скочи.
Замаха със опашка, помислило
че овчарят се прибира.
Стадото го гледаше с изправена глава.
Усмихнато!!!
В обора бяха влезли пеперуди.
Кучето не ги видя.
(то не бе зрящо за летежа)
Уригна се. Заспа.
И не усети
как една Овца избяга,
следвайки стремежа
на пеперудите за Свобода!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
