Разгръщаш
Обгръщаш
И тихо поглъщаш
На думите шепота крал.
Поглеждаш
Разглеждаш
И странно нареждаш
Живота тъй странно заспал.
Оглеждаш
Проглеждаш
И плахо отреждаш
Ръзкъсвайки стихът си вял.
А листът?
А листът!
А листът...
Остава самотен и бял.
© Павел Всички права запазени