Приказка за любовта
Когато аз за първи път видях те,
си казах, че това си ти,
момчето, за което бях жадувала,
момчето от моите мечти.
И не след дълго ние бяхме двамата,
в природата сред всички цветове,
ридаейки и молейки времето да спре.
С дълбоко влюбени души стояхме
и прекрасни думи си редяхме.
Усмивки грееха на нашите лица
и всичко бе като в приказка добра.
Птички пееха ни песни,
пращаха ни поздрави с крила,
вятърът разпери нежно
всички клонки и цветя.
Те прехвърчаха като снежинки бели
и преплуваха през нашите тела.
Целият всемир се беше преклонил
пред двете влюбени сърца
и изпращаше ни хиляди слънца,
които бяха символа на любовта.
Феята орисница и тя, в миг отнейде долетя.
Поръси ни с вълшебния прашец
и ни прикова - всеки своята изповед да даде
пред майката земя.
Тогава аз започнах първа - нали съм и жена -
с чиста и невинна песен, своите думи да редя:
"Дарявам ти душата си -
дарявам я на теб, любов,
на първата и святата,
от божията благослов!
Отдавам всеки миг в живота си -
отдавам го на теб, любов,
на чистата и святата,
жадувана за цял живот!
Сърцето мое - подарявам го
на теб, любов единствена,
и всяка част от мен отдавам я,
и нека станем ний едно!"
А момчето с красивите очи,
и дума не успя да промълви,
подаде нежно своята ръка
и се преклони пред моята снага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
