rudin (Иван Христов)
858 1444
23.09.2010 г., 11:39 ч.

Приказка за малките гъбарчета 

  Поезия » За деца
711 0 10

 

Покрай вила, до горица,

хванали се за ръка,

малко братче и сестричка

бродят в гъбната лъка.

 

Първа, пръкнала сърнела,

слагат в шарена торба.

Мама книжка бе им чела,

че е вкусна за чорба.

 

А ливадната печурка,

със тревите във едно,

като бабина е хурка -

бяло, бухнало вълмо.

 

Неусетно във гората

те навлизат в полумрак,

манатарката пънчата

за буркани да берат.

 

Как мирише тук на гнило -

стъпват в борови игли,

а през клоните, унило,

слънцето едва личи.

 

И в случайната пролука,

сред лъчи от светлина,

най-красива гъба-булка

погледите прикова.

 

Бързо братчето посегна

къмто нея с остър нож.

Чакай! - спря го - да погледна

в книжката за двойник лош.

 

Виж бе, братче, таз картинка:

пред оранжева глава

тук, до булката, саминка,

мухоморката с петна!

 

Бели точици по нея

върху шапка с цвят червен

пред очите мержелеят,

мамят ни да я берем.

 

И отровата ù жлъчна,

да убие теб и мен.

Тъй съдбата кръстопътна

ще почерни този ден.

 

Само вятър под сурдинка

ще разказва тук защо

преродена съм в калинка,

ти пък - в есенно листо.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??