Приказка за малките гъбарчета
Покрай вила, до горица,
хванали се за ръка,
малко братче и сестричка
бродят в гъбната лъка.
Първа, пръкнала сърнела,
слагат в шарена торба.
Мама книжка бе им чела,
че е вкусна за чорба.
А ливадната печурка,
със тревите във едно,
като бабина е хурка -
бяло, бухнало вълмо.
Неусетно във гората
те навлизат в полумрак,
манатарката пънчата
за буркани да берат.
Как мирише тук на гнило -
стъпват в борови игли,
а през клоните, унило,
слънцето едва личи.
И в случайната пролука,
сред лъчи от светлина,
най-красива гъба-булка
погледите прикова.
Бързо братчето посегна
къмто нея с остър нож.
Чакай! - спря го - да погледна
в книжката за двойник лош.
Виж бе, братче, таз картинка:
пред оранжева глава
тук, до булката, саминка,
мухоморката с петна!
Бели точици по нея
върху шапка с цвят червен
пред очите мержелеят,
мамят ни да я берем.
И отровата ù жлъчна,
да убие теб и мен.
Тъй съдбата кръстопътна
ще почерни този ден.
Само вятър под сурдинка
ще разказва тук защо
преродена съм в калинка,
ти пък - в есенно листо.
© Иван Христов All rights reserved.
Поздрав! 
