Приказка... за мен и майка ми!
Събуждам се сутрин, рано
и кафето с тебе пием, мамо!
И този ден ще е щастлив,
защото ще съм до теб,
и денят ми от пасив,
ще става все по-красив!
Подкрепа ми даваш,
душата ми освобождаваш!
Враговете вместо мен побеждаваш
и след това, хубаво ме възнаграждаваш!
Никога не ме заблуждаваш
и с любов ме даряваш!
Обичам те и благодаря ще кажа
и нещо ще ти разкажа...
"Имало едно време,
неопитна в живота, Принцеса,
която в него не можеше да намери интереса!
Но до нея имаше Кралица една
умна, красива, борбена и необикновена,
величествена и откровена,
за враговете неприкосновена!
Тя сякаш отстрани гледаше
и дъщеря си-Принцесата
в живота полека повеждаше...
Ангелите, бели, довеждаше
и тя самата така изглеждаше!
С Ангелите таен отбор станаха
и магични, вълшебни думи редяха,
и сякаш с кълбо от вълшебна пепел предяха,
и като искра в нощта блестяха!
Принцесата следяха
и над нея грижовно бдяха!
След време плодовете на успеха си беряха...
Принцесата в живота, безумно се влюби
и започнаха веселби
чак до рано, призори!
Принцесата доволна от себе си, бе
и мечтата в ръцете си взе,
върховете на целите си превзе,
и магията в живота съзре!"
И щастлив е краят на нашата приказка,
но съм длъжна, аз да изрека,
че това не е измислица,
а истина една...
За майка и дъщеря,
които ръка за ръка,
благодарение на подкрепата и обичта,
сбъднаха своята мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Василева Всички права запазени
