17.07.2012 г., 13:19

Приказка за орисниците на Мими

2.1K 0 11

 

 

Сред късен час, в потайна доба,
магичен свят - на миг утроба -
една след друга се явили
дванайсет феи-самовили.
Детето в люлката съзрели
и пръчки горе важно сплели -
запели му и във захлас
предрекли бъдеще на глас:

"Да е красива и добра!


"Да бъде истинска жена!"


"С коси от черни теменуги!"


"С очи - небесни пеперуди!"


"С ръце по-бели от брашно!"


"И буйна кръв, като винò"!..


"Да бъде умна!" 


"Да е силна!"


"Да бъде нежна и ефирна!"...

"Да бъде черна мотористка!" -
едната фея се закискала...


Но следващата се засмяла
и рекла: "Принц с ферари бяло!"...


"О, не! На своето бюро

да пише приказки с перо.

На всички прùказници - фея -

да няма друга като нея!" -

това предрекла ù сама

орисницата по съдба...

 

Тук всички млъкнали за миг.

А после дружно, с буен вик,

танцували и с пожелания

нарекли още сто призвания.
Дори и милите роднини 
орисали през балдахина
да пазят малкото дете
добре и в здраве да расте...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...