17.07.2012 г., 13:19

Приказка за орисниците на Мими

2.1K 0 11

 

 

Сред късен час, в потайна доба,
магичен свят - на миг утроба -
една след друга се явили
дванайсет феи-самовили.
Детето в люлката съзрели
и пръчки горе важно сплели -
запели му и във захлас
предрекли бъдеще на глас:

"Да е красива и добра!


"Да бъде истинска жена!"


"С коси от черни теменуги!"


"С очи - небесни пеперуди!"


"С ръце по-бели от брашно!"


"И буйна кръв, като винò"!..


"Да бъде умна!" 


"Да е силна!"


"Да бъде нежна и ефирна!"...

"Да бъде черна мотористка!" -
едната фея се закискала...


Но следващата се засмяла
и рекла: "Принц с ферари бяло!"...


"О, не! На своето бюро

да пише приказки с перо.

На всички прùказници - фея -

да няма друга като нея!" -

това предрекла ù сама

орисницата по съдба...

 

Тук всички млъкнали за миг.

А после дружно, с буен вик,

танцували и с пожелания

нарекли още сто призвания.
Дори и милите роднини 
орисали през балдахина
да пазят малкото дете
добре и в здраве да расте...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...