Jul 17, 2012, 1:19 PM

Приказка за орисниците на Мими

2.1K 0 11

 

 

Сред късен час, в потайна доба,
магичен свят - на миг утроба -
една след друга се явили
дванайсет феи-самовили.
Детето в люлката съзрели
и пръчки горе важно сплели -
запели му и във захлас
предрекли бъдеще на глас:

"Да е красива и добра!


"Да бъде истинска жена!"


"С коси от черни теменуги!"


"С очи - небесни пеперуди!"


"С ръце по-бели от брашно!"


"И буйна кръв, като винò"!..


"Да бъде умна!" 


"Да е силна!"


"Да бъде нежна и ефирна!"...

"Да бъде черна мотористка!" -
едната фея се закискала...


Но следващата се засмяла
и рекла: "Принц с ферари бяло!"...


"О, не! На своето бюро

да пише приказки с перо.

На всички прùказници - фея -

да няма друга като нея!" -

това предрекла ù сама

орисницата по съдба...

 

Тук всички млъкнали за миг.

А после дружно, с буен вик,

танцували и с пожелания

нарекли още сто призвания.
Дори и милите роднини 
орисали през балдахина
да пазят малкото дете
добре и в здраве да расте...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...