Приказка за реката
Седни до мен, послушай ме за малко.
Ще ти разкажа приказка, която дълго време
премълчавах…
- Една река поискала да е момиче.
Една река помолила се за живот.
Веднъж по каменистите пътеки
изплакало небето своите очи.
Реката се напълнила с надежда,
но я обзели мисли зли.
Едно момиче спряло се край нея,
пътеката изгубило към своя свят.
Едно момиче пожелало
да има вечен път… Като река.
Разтворила се буйната река
и на момичето ръка подала.
Рзтърсили се речните дъна
от сливане на мъртвото с живота.
Но ти отиваш си… Защо не чуеш края?
Нима позната приказка разказвам аз?
Защо така напред си устремена?
Нима оставила без път си някоя река?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
