Приказка за реката
Седни до мен, послушай ме за малко.
Ще ти разкажа приказка, която дълго време
премълчавах…
- Една река поискала да е момиче.
Една река помолила се за живот.
Веднъж по каменистите пътеки
изплакало небето своите очи.
Реката се напълнила с надежда,
но я обзели мисли зли.
Едно момиче спряло се край нея,
пътеката изгубило към своя свят.
Едно момиче пожелало
да има вечен път… Като река.
Разтворила се буйната река
и на момичето ръка подала.
Рзтърсили се речните дъна
от сливане на мъртвото с живота.
Но ти отиваш си… Защо не чуеш края?
Нима позната приказка разказвам аз?
Защо така напред си устремена?
Нима оставила без път си някоя река?!
© Натали All rights reserved.
