художника (Веселин Христов)
184 1317
7.04.2020 г., 1:36 ч.

Приказка за рибаря 

  Поезия
1707 3 8

Някога, в далечни времена,

живял рибар в рибарската колиба,

за да изхранва своите деца,

всяка сутрин ходел той за риба.

 

Бил силен, смел и безпощаден,

суров като природните стихии

и в мрежите си хващал той,

сафрид, калкани и скумрии.

 

В един слънчев и прекрасен ден

рибата  оказала се малко,

последно хвърлил пак, и за кадем,

във мрежите оплела се русалка.

 

-Хей моряче, развържи ме!

/промълвила с нежен глас/

С добро ще помня твойто име

в беда, до теб ще бъда аз.

 

Трогнал се суровият мъж

мрежи срязал, след което

я хванал в силни си ръце

и нежно пуснал я в морето.

 

Преди да скочи в дълбините ,

за миг тя спря и се обърна.

-Благодаря ти смели момко,

и знай, доброто ще ти върна!

 

Минало известно време,

месец ли било, година,

свирепа буря се извила,

и лодката му потопила

 

Макар да бил кален и як,

огромните вълни  го изтощили,

но плувал към заветния бряг,

напрягал мишци с, сетни сили.

 

В миг нещо го допряло по ръката,

и глас се чул сред бурята огромна

говорела русалката позната:

-Хвани ме момко, аз ще ти помогна!

 

Година след година тоз рибар,

разказват, сутрин е стоял на кея,

бил вече побелял и много стар,

но чакал да благодари на нея.

.....................................................

Той чакал да благодари, защото

тя върнала му бе доброто,

а то от всеки трябва да се върши

и тук приказката свърши.

 

Весо: 06.04.2020г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??