Приказка за рибаря
Някога, в далечни времена,
живял рибар в рибарската колиба,
за да изхранва своите деца,
всяка сутрин ходел той за риба.
Бил силен, смел и безпощаден,
суров като природните стихии
и в мрежите си хващал той,
сафрид, калкани и скумрии.
В един слънчев и прекрасен ден
рибата оказала се малко,
последно хвърлил пак, и за кадем,
във мрежите оплела се русалка.
-Хей моряче, развържи ме!
/промълвила с нежен глас/
С добро ще помня твойто име
в беда, до теб ще бъда аз.
Трогнал се суровият мъж
мрежи срязал, след което
я хванал в силни си ръце
и нежно пуснал я в морето.
Преди да скочи в дълбините ,
за миг тя спря и се обърна.
-Благодаря ти смели момко,
и знай, доброто ще ти върна!
Минало известно време,
месец ли било, година,
свирепа буря се извила,
и лодката му потопила
Макар да бил кален и як,
огромните вълни го изтощили,
но плувал към заветния бряг,
напрягал мишци с, сетни сили.
В миг нещо го допряло по ръката,
и глас се чул сред бурята огромна
говорела русалката позната:
-Хвани ме момко, аз ще ти помогна!
Година след година тоз рибар,
разказват, сутрин е стоял на кея,
бил вече побелял и много стар,
но чакал да благодари на нея.
.....................................................
Той чакал да благодари, защото
тя върнала му бе доброто,
а то от всеки трябва да се върши
и тук приказката свърши.
Весо: 06.04.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
