Приказка за старата гора
Приказка за Старата гора
Някога, във стари времена
в непроходна, тайнствена гора
зъл магьосник сам самин живял
в къщичка от съчки и от кал.
Криел се от хорските очи,
за това измислял все беди!
С черната магия във душата
обикалял всеки ден гората,
търсел някой заблуден дървар,
я ловец ще срещне, я гъбар!
Ето, вече слънцето изгряло,
радостно в небето засияло,
но магьосникът намръщен бил!
Жертва той не бил си уловил!
Тъкмо щял от яд да зафучи
чул наблизо песен да звъни!
Изведнъж във старата гора
първо кошничка с цветя видял.
А след нея мъничко момиче
зърнал плахо, плахо да наднича.
След това учтиво поздравило:
добър ден! Уплашено се свило!
Гледал тъй магьосникът детето,
злобата му хапела сърцето,
карала го с всичките злини
той детенцето да нарани!
Ала то протегнало ръка
и подало китка със цветя:
заповядай! Хубави цветя
има тук, във старата гора!
Ето, тия са за теб! Вземи!
Мой приятел вече ти бъди!
Изведнъж магьосникът разбрал,
без да ще ръка и тойй подал
и поел цветята от детето!
В миг усетил топлина в сърцето!
Злобата се скрила без следа!
От тогава в Старата гора
птичките отново пак запели,
пеперуди волни полетели,
всичко що до днес било заспало
сякаш в миг отново оживяло!
И магьосникът се променил!
Вече злоба в него на таил!
В своя дом от клони и от кал
мънички дечица бил събрал
и сред любопитна тишина
разказвал им за стари времена.
За зъл магьосник в тъмната гора,
за кошница препълнена с цветя,
за мъничко момиче с топъл глас,
и за доброто скрито вътре в нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
