gogata622 (Георги Иванов)
547 108
24.04.2018 г., 18:04 ч.

Приказка за старата гора 

  Поезия » Гражданска
648 6 7

Приказка за Старата гора

 

Някога, във стари времена

в непроходна, тайнствена гора

зъл магьосник сам самин живял

в къщичка от съчки и от кал.

 

Криел се от хорските очи,

за това измислял все беди!

С черната магия във душата

обикалял всеки ден гората,

 

търсел някой заблуден дървар,

я ловец ще срещне, я гъбар!

Ето, вече слънцето изгряло,

радостно в небето засияло,

 

но магьосникът намръщен бил!

Жертва той не бил си уловил!

Тъкмо щял от яд да зафучи

чул наблизо песен да звъни!

 

Изведнъж във старата гора

първо кошничка с цветя видял.

А след нея мъничко момиче

зърнал плахо, плахо да наднича.

 

След това учтиво поздравило:

добър ден! Уплашено се свило!

Гледал тъй магьосникът детето,

злобата му хапела сърцето,

 

карала го с всичките злини

той детенцето да нарани!

Ала то протегнало ръка

и подало китка със цветя:

 

заповядай! Хубави цветя

има тук, във старата гора!

Ето, тия са за теб! Вземи!

Мой приятел вече ти бъди!

 

Изведнъж магьосникът разбрал,

без да ще ръка и тойй подал

и поел цветята от детето!

В миг усетил топлина в сърцето!

 

Злобата се скрила без следа!

От тогава в Старата гора

птичките отново пак запели,

пеперуди волни полетели,

 

всичко що до днес било заспало

сякаш в миг отново оживяло!

И магьосникът се променил!

Вече злоба в него на таил!

 

В своя дом от клони и от кал

мънички дечица бил събрал

и сред любопитна тишина

разказвал им за стари времена.

 

За зъл магьосник в тъмната гора,

за кошница препълнена с цветя,

за мъничко момиче с топъл глас,

и за доброто скрито вътре в нас!

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??