yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
21.04.2012 г., 10:13 ч.

Приказка за свършека 

  Поезия
527 0 4

Да беше детство като диня –

ядеш, ядеш, пилееш семки... –

със бузи в розови дизгини,

тропосани с плеяда бенки,

 

лунички, грейнали подочно,

мигли като от метличина.

Защо така се случи срочно

порастването да засричам?

 

Тогава всичко беше просто –

стъкло, саксия и мушкато,

съседките и баба, гости –

една лъжичка бяло сладко.

 

И тишина в квартала краен,

която да разказва всичко –

как зимата със сняг потаен

засипва уличките чисто.

 

И как напролет разцъфтява

наежен виолетов люляк,

и лете вдигат чудна врява

врабчета в дъхавата дюля.

 

Зад щайгите със бяло грозде

как дим от печена капия

наплита с аромати горе

наесен пъстрата кория –

 

на две-три крачки от дома ми,

зад китния бръшлян на двора,

прегърнал плачещите клони,

с ивата кротичко бърборещ.

 

Каквото имах, го загубих

и спомените избледняват –

разсипани по калдъръма

и до прашинка ме смаляват.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??