yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
21 апр. 2012 г., 10:13

Приказка за свършека 

  Поэзия
525 0 4

Да беше детство като диня –

ядеш, ядеш, пилееш семки... –

със бузи в розови дизгини,

тропосани с плеяда бенки,

 

лунички, грейнали подочно,

мигли като от метличина.

Защо така се случи срочно

порастването да засричам?

 

Тогава всичко беше просто –

стъкло, саксия и мушкато,

съседките и баба, гости –

една лъжичка бяло сладко.

 

И тишина в квартала краен,

която да разказва всичко –

как зимата със сняг потаен

засипва уличките чисто.

 

И как напролет разцъфтява

наежен виолетов люляк,

и лете вдигат чудна врява

врабчета в дъхавата дюля.

 

Зад щайгите със бяло грозде

как дим от печена капия

наплита с аромати горе

наесен пъстрата кория –

 

на две-три крачки от дома ми,

зад китния бръшлян на двора,

прегърнал плачещите клони,

с ивата кротичко бърборещ.

 

Каквото имах, го загубих

и спомените избледняват –

разсипани по калдъръма

и до прашинка ме смаляват.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??