От: Пламен Христов (Sirius) и Велина Петкова (velina)
Времето разпадна се... сред ПЯСЪЦИ златни...
ръката протегна се... ВРАТАТА отвори се тихо...
вятър отвъд... без страх, една ЗВЕЗДА се отрони.
Път сред тишина... последната СЪЛЗА... моята Съдба
Идвам... СЕГА!
Вървя напред... в листата споменът говори,
той плашещ е и страх ме е сега, но
нещо чувам аз, то нежно ми говори:
Сърцето шепне ми да продължа...
Напред... отвъд ДУМИ... прашни, попили съмнения,
себе си търся... очите не горят... вселени във тях ...