Приказка за Сърцето III
От: Пламен Христов (Sirius) и Велина Петкова (velina)
Времето разпадна се... сред ПЯСЪЦИ златни...
ръката протегна се... ВРАТАТА отвори се тихо...
вятър отвъд... без страх, една ЗВЕЗДА се отрони.
Път сред тишина... последната СЪЛЗА... моята Съдба
Идвам... СЕГА!
Вървя напред... в листата споменът говори,
той плашещ е и страх ме е сега, но
нещо чувам аз, то нежно ми говори:
Сърцето шепне ми да продължа...
Напред... отвъд ДУМИ... прашни, попили съмнения,
себе си търся... очите не горят... вселени във тях
само МИГОВЕ... на парченца от вечност... ПОПИЛА...
Безумни вълни... ВИХЪР от цветове и една мечта...
Сега... или Преди...
Усещам аз нещо гори ми в душата,
пламти и искри, щом доближавам те теб,
надявам се това да си ти...
Моите копнежи сбъдни... Докосни ме.
Дали в края себе си ще бъдем... САМИ...
последни крачки ни ДЕЛЯТ... свършва пътя
здрач се СПУСКА... не искам да вярвам...
просто с устни ме ДОКОСНИ... и огъня прегърни...
Дума забранена... ПОЗНАНИЕ.
За теб аз безспирно мечтаех
и пътища всякакви извървях:
сега си пред мен, аз чувам гласа ти,
усмивка ми даде и аз оживях...
в светлина облечен те видях...
Къде оставихме света... ЗАД нас...
спи денят сега, слънцето е пепел... ЖИВА
... звезди над нас... дъга от песни ВЕЧНИ...
вървя към ТЕБ... без умора... усмивка нося...
в утро ясно сред СВЕТОВЕ заспали...
Слънцето сега и в мен изгрява,
то носи ми от своите магични светове,
с лъчите цяла ме огрява
и пътя ми към тебе, в миг застинал...
... осветява.
Сън от спомени, докосвания... НЕЖНИ
телата ни сред ЗВЕЗДИ... се преплитат...
вечноста в душата си ДНЕС нека да пият...
тихо е в нас... ще ШЕПНЕМ... със устни...
Назови ме... !!!
Твоето име в душата ми пламък подклажда,
аз грея със твоята светлина,
Луна съм аз, а ти си звездата
Отразявам я - твоята топлина.
Празно е небето, ТИХА е нощта... в тъмата сме сами,
греем в студа, забравили ЖИВОТ, мечти... ВСЕЛЕНИ...
дъжд... от сълзи споделени, ВОДОПАД от тъмни коси...
Сън... реалност лишена от време... ДОКОСНАХ те днес
и ето отварям очи...
Ръката ти плахо докосва: усещам
и болка със нея ми даваш - прости ми,
че нямаше ме толкова време, ала
Любовта ни от днес... вечна завинаги става!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
