niko_niko (Нико Ников)
198 331
5.12.2008 г., 18:06 ч.

Приказна лъжа 

  Поезия » Философска
543 0 3

Зимата дойде.
Свежият въздух обля сините очи на момичето.
То забрави кое е и в главата и нахлуха думи...


Коя си ти, къде е твойта сянка?
Следи ли те, или си и стопанка?
Знаеш ли коя е тя и ти коя си?
Защо внезапно насред пътя спря се?

Къде отиваш, кой младеж обичаш?
Обич ли това във теб наричаш?
Обичаш себе си и свойта сянка
или човек, когото свой наричаш?

За себе си ли мислиш или него
мечтаеш във душата своя?
Дълбоко вътре, ти коя си?
Красавицата или звяра?
Снежанка или принца?

***

Лъжата, на която всички вярваме
и кара ни фалшиво да прекарваме
живот и дело, бит и сива сянка,
лъжа е във душите ни стопанка.

Лъжа е нашата хазяйка,
лъжовно плащаме и наем,
лъжовно претворяваме съдбите стари,
лъжовно битие с лъжовен край безкраен.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??