Приказна лъжа
Зимата дойде.
Свежият въздух обля сините очи на момичето.
То забрави кое е и в главата и нахлуха думи...
Коя си ти, къде е твойта сянка?
Следи ли те, или си и стопанка?
Знаеш ли коя е тя и ти коя си?
Защо внезапно насред пътя спря се?
Къде отиваш, кой младеж обичаш?
Обич ли това във теб наричаш?
Обичаш себе си и свойта сянка
или човек, когото свой наричаш?
За себе си ли мислиш или него
мечтаеш във душата своя?
Дълбоко вътре, ти коя си?
Красавицата или звяра?
Снежанка или принца?
***
Лъжата, на която всички вярваме
и кара ни фалшиво да прекарваме
живот и дело, бит и сива сянка,
лъжа е във душите ни стопанка.
Лъжа е нашата хазяйка,
лъжовно плащаме и наем,
лъжовно претворяваме съдбите стари,
лъжовно битие с лъжовен край безкраен.
© Нико Ников All rights reserved.
