5.04.2012 г., 23:34

Приказно

846 0 1

Животът е измислена приказка,

пълен с дворци и каляски,

и тайни, скрити в свитъци,

и също безчет Пепеляшки.

 

Аладин отдавна е заспал, 

сгушен до Ясмин като дете,

а Вълкът е вързан във чувал,

да не може бабата да изяде.

 

В двореца черен и трънлив

принцеса предстои да се събуди,

вече там от сто години спи - 

целувка магията ще разбули.

 

И нима възможно е Ловеца

малката Снежанка да убие!?

Ахх... джуджетата къде са,

в своята къщурка да я скрият.

 

А Мечо Пух, със Тигъра и Йори,

се впускат в ново забавление - 

да измислят шарени декори

за горските си представления.

 

И така в истории безкрайни

животът ми набързо отминава.

Любовта си скъпи мой, признай ми,

и нека приказката продължава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...