5 abr 2012, 23:34

Приказно

840 0 1

Животът е измислена приказка,

пълен с дворци и каляски,

и тайни, скрити в свитъци,

и също безчет Пепеляшки.

 

Аладин отдавна е заспал, 

сгушен до Ясмин като дете,

а Вълкът е вързан във чувал,

да не може бабата да изяде.

 

В двореца черен и трънлив

принцеса предстои да се събуди,

вече там от сто години спи - 

целувка магията ще разбули.

 

И нима възможно е Ловеца

малката Снежанка да убие!?

Ахх... джуджетата къде са,

в своята къщурка да я скрият.

 

А Мечо Пух, със Тигъра и Йори,

се впускат в ново забавление - 

да измислят шарени декори

за горските си представления.

 

И така в истории безкрайни

животът ми набързо отминава.

Любовта си скъпи мой, признай ми,

и нека приказката продължава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...