charo (Шо Цветанофф)
30 237
6.07.2018 г., 22:43 ч.

Приключение 

  Поезия » Хумористична
870 1 5

 

Пътувам си във рейса, а до мене
женица тлъста се поти и жално стене.
Големият и задник е в моята половина
И ме притиска по- жестоко от лавина! 

Но, явно не и стигна, че ме сплеска,

а с мазна пот ръката ми оплеска!

Възмущение във мене се надигна! 
Уста отворих гневно да изригна, 
а тя ръка повдигна, мишница оголи... 
...лицето ми покри се със сълзи и сополи. 
Устата ми изсъхна, гърлото ми пламна –
направо бях на косъм да припадна! 
И в рейса зацарува оживление –
Кой в кашлица дере се с вдъхновение, 
Кой сълзи бърше, кой подсмърча,
А някой викна: „Я свалете пърча! „
Дори и климатика нещо закъркори. 
Шофьора бързо предната врата отвори
и въздух свеж нахлу и замени смръднята. 
Направо кеф ми стана на душата! 
До мен Зловонка възмутено се развика:
„ Я затвори вратата, бе, ей, селска мотика! 
Не вийш ли, че съм потна – мога да настина! 
Или искаш да ти дойда и да те посина? 
Шофьорът се обърна и... вместо да отговори
от страх обхванат само  очите си ококори
Във паника изпадна, забрави, че шофира... 
На косъм бяхме всички линейка да ни събира! 
Но бързо се освести, волана здраво стисна
Вратата се затвори и тая до мен притихна. 
... Доживях да сляза. То куршум ми ляха, 
че при психолог... Много доктори бяха!
Вече след година всичко е наред! 
Строили са ни всички – аз съм най-отпред, 
Пак не ме изписаха – готино ми става! 
В лудницата в Раднево живота продължава!!! 


 

© Шо Цветанофф Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??