Горделивият Жабун
Жабче малко с цвят зелен
скокна в локвата пред мен,
глас наперен извиси
с ококорени очи.
- Ква-ка, ква-ка, вижте как
скачам като същ`юнак!
Мога опери да пея
и да плувам аз умея!
И факир съм, със език
дълъг, лепкав... тъй за миг
сто комара и мушици
си нанизвам в броеници!
Тъй се хвалеше Жабун,
възхитен от своя ум,
но за жалост не видя,
Щърк един, че долетя.
Грабна кресльо той със клюн,
без да вдига много шум,
към гнездото полетя,
да закуси... Ех, беда!
Поука: Който вдига шум до Бога,
често е с присъда строга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
